Мочи
Меки, еластични оризови сладки от задушено брашно от лепкав ориз, увити около сладка паста от червен боб и обилно поръсени с нишесте, за да не лепнат за нищо — дори за пръстите ти.
За това ястие
Мочи се тълче в Япония поне от периода Хейан, първоначално на ръка в дървен хаван с тежък дървен чук — процес, наречен мочицуки, който в много градчета все още се провежда като новогодишен ритуал. Домашната версия тук пропуска екипа с чуковете и постига същата еластична текстура, като задушава обикновено тесто от оризово брашно — именно така се прави по-голямата част от мочи извън празничните дни.
- Веган
- Без глутен
- Без лактоза
Съставки
- 250гБрашно от лепкав ориз
- 60гСитна захар
- 300млВода
- 200гСладка паста от червен боб
- 50гКартофено нишесте
Приготвяне
Разбъркайте оризовото брашно, захарта и водата в гладко тесто без бучки.
5 минСъвет: Бучките сега са бучки завинаги — тестото бързо се сгъстява при топлина и после няма как да ги разбиете.
Задушете тестото под капак, докато премине от мътно бяло в лъскаво и прозрачно.
15 минСъвет: Прозрачността е единственият признак, който има значение. Мътност означава сурово нишесте в центъра, а текстурата ще излезе лепкава вместо еластична.
Поръсете обилно работна повърхност с картофено нишесте, обърнете горещото тесто върху нея и разделете на 8 части.
10 минСъвет: Тестото е изумително лепкаво направо от огъня — обилният слой нишесте е това, което ти позволява изобщо да го работиш, не е прищявка.
Сплескайте всяка част, увийте я около топче паста от боб и прищипете шева отдолу.
10 минСъвет: Прищипвайте здраво и скривайте шева отдолу — отворен шев е мястото, откъдето плънката изтича при първата хапка.